23.03.2018 г., 12:17

По „До днес сънувах“от Андромаха (Белла)

442 1 0

По „До днес сънувах

от Андромаха (Белла)

 

Ще те оставя на баналните превзети,
за мене всяка сложност крие нищета.
До днес сънувах, че ми подаряваш цвете,
което си говори със дъжда

 

и толкова е просто и прекрасно,
без никакви измислени слова...
Езикът на душата е безгласен,
но обладава всички сетива

 

и мога да говоря със небето,
със птиците, с далечните звезди,
със пясъка пустинен и с морето,
със всичко... дето ти не си.

 

Защо не искаш да съм с теб,

когато споделяш с небето?

Помня как летяхме в него

с дарени крила от сърцето.  

 

Откъснеш ли – убиваш цвете,

дори да е за дар от любов.

Смърт с дъжд не би говорила

и да я сея аз не съм готов.

 

Единият твърди, че вярва в бог

и за всяка постъпка е негов учител.

Другият знае, че очите не лъжат

и следва източен поет и мислител.

 

Какво написах добре зная –

за шести живот съм отдавна готов.

Гостувах в ада, а бях и в рая

когато откликвах на твой зов.

 

Защо не искаш отново да сме двама?

Нов каприз или се срещаш вече с друг?

Обичай волно, а аз ти пожелавам

да не се окаже той поредния боклук...    

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...