По „До днес сънувах“от Андромаха (Белла)

По „До днес сънувах“

от Андромаха (Белла)

Ще те оставя на баналните превзети,
за мене всяка сложност крие нищета.
До днес сънувах, че ми подаряваш цвете,
което си говори със дъжда

и толкова е просто и прекрасно,
без никакви измислени слова...
Езикът на душата е безгласен,
но обладава всички сетива

и мога да говоря със небето,
със птиците, с далечните звезди,
със пясъка пустинен и с морето,
със всичко... дето ти не си.

Защо не искаш да съм с теб,

когато споделяш с небето?

Помня как летяхме в него

с дарени крила от сърцето.  

Откъснеш ли – убиваш цвете,

дори да е за дар от любов.

Смърт с дъжд не би говорила

и да я сея аз не съм готов.

Единият твърди, че вярва в бог

и за всяка постъпка е негов учител.

Другият знае, че очите не лъжат

и следва източен поет и мислител.

Какво написах добре зная –

за шести живот съм отдавна готов.

Гостувах в ада, а бях и в рая

когато откликвах на твой зов.

Защо не искаш отново да сме двама?

Нов каприз или се срещаш вече с друг?

Обичай волно, а аз ти пожелавам

да не се окаже той поредния боклук...