По-добрите
На Филип Дянков
Днес по-добрите си отиват.
След тях мълчание остава.
Животът е небесна нива.
Съдбата жъне и засява.
По спомените криволичи
една сълза - като утеха.
Луната вечер си облича
една самотна, синя дреха
и в гънките ù прютени,
с души ни махат по-добрите,
оставили за нас вселени
от мъдрост, още неоткрита.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
