2.11.2021 г., 10:52 ч.  

По думите ще ме познаят 

  Поезия » Философска
866 3 6

И не вървях по чужда диря,
до мене спътник не вървя.
Сто пъти вярата умира
и се възражда след това.

 

Крилете слънцето топеше –
по пътя восъчна следа.
Зад мене никой безутешен.
Такъв бил казваха реда.

 

И безразсъдна бях, и млада
и развенчах се, и венчах.
И не познала скръб, и страх,
след полет знаех как се пада.

 

И разцъфтявах, но без плод,
но знам, че дойде ли ми краят
по думите ще ме познаят.
Следа са моя – доживот.

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??