По думите ще ме познаят
И не вървях по чужда диря,
до мене спътник не вървя.
Сто пъти вярата умира
и се възражда след това.
Крилете слънцето топеше –
по пътя восъчна следа.
Зад мене никой безутешен.
Такъв бил казваха реда.
И безразсъдна бях, и млада
и развенчах се, и венчах.
И не познала скръб, и страх,
след полет знаех как се пада.
И разцъфтявах, но без плод,
но знам, че дойде ли ми краят
по думите ще ме познаят.
Следа са моя – доживот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
