И не вървях по чужда диря,
до мене спътник не вървя.
Сто пъти вярата умира
и се възражда след това.
Крилете слънцето топеше –
по пътя восъчна следа.
Зад мене никой безутешен.
Такъв бил казваха реда.
И безразсъдна бях, и млада
и развенчах се, и венчах.
И не познала скръб, и страх,
след полет знаех как се пада. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up