11.10.2014 г., 10:06 ч.  

По изгрев върхът Полежан… 

  Поезия
649 0 6

По изгрев върхът Полежан

с брадатия вятър флиртува,

а той мени се всеки миг -

от чудна, влюбена стихия,

във феерия, в дух, мисъл,

в развихрена бяла магия…

И луд скита по Пирина,

целува се с Безбог и Газей,

златни монети събира

с вълшебната си пелерина.

Към Места и Демяница

той каталясал се прибира.

В долините им се сгушва…

Укротен, за час-два поспива.

Но в планината влюбено,

сърцето му как да изтрае?!

Неспокоен е сънят му

и в него с орлите играе…

 

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=295497

 

 

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Емоционалното натрупване от възхищението пречупено през човешките преживявания раждат богатството на къртината и силата на мелодията.
    Поздрави!
  • рисуваш с думите, Роси...
    поздрави!
  • Благодаря за отзивите! Спиращата дъха, сякаш неизразима със слова, красота на Пирин планина е вдъхновителката ми... Пред нея падам на колене, благодаря, че мога да съзра поне малка част от чудото и в захлас, дълго, дълго мълча...
  • Полежан или още Мангър тепе. Този дивен връх в Пирин, разкрива едни от най-красивите гледки в тази планина. Бях там за последно през 1999г., по време на голямото слънчево затъмнение. Гледката, която видях бе апокалиптична. Все едно присъствах на свършека на света.
    Прекрасно стихотворение си написала, Росица! Възкреси ми толкова спомени. Не спирай да пишеш все така хубаво за тези места - за нашата гордост - Пирин!

    Поздравление и най-висока оценка от мен!
  • Полудувах с него... Хубав образ!
  • Интересно и оригинално!
    Поздрав и хубав ден!
Предложения
: ??:??