Oct 11, 2014, 10:06 AM  

По изгрев върхът Полежан…

  Poetry
826 0 6

По изгрев върхът Полежан

с брадатия вятър флиртува,

а той мени се всеки миг -

от чудна, влюбена стихия,

във феерия, в дух, мисъл,

в развихрена бяла магия…

И луд скита по Пирина,

целува се с Безбог и Газей,

златни монети събира

с вълшебната си пелерина.

Към Места и Демяница

той каталясал се прибира.

В долините им се сгушва…

Укротен, за час-два поспива.

Но в планината влюбено,

сърцето му как да изтрае?!

Неспокоен е сънят му

и в него с орлите играе…

 

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=295497

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Танчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Емоционалното натрупване от възхищението пречупено през човешките преживявания раждат богатството на къртината и силата на мелодията.
    Поздрави!
  • рисуваш с думите, Роси...
    поздрави!
  • Благодаря за отзивите! Спиращата дъха, сякаш неизразима със слова, красота на Пирин планина е вдъхновителката ми... Пред нея падам на колене, благодаря, че мога да съзра поне малка част от чудото и в захлас, дълго, дълго мълча...
  • Полежан или още Мангър тепе. Този дивен връх в Пирин, разкрива едни от най-красивите гледки в тази планина. Бях там за последно през 1999г., по време на голямото слънчево затъмнение. Гледката, която видях бе апокалиптична. Все едно присъствах на свършека на света.
    Прекрасно стихотворение си написала, Росица! Възкреси ми толкова спомени. Не спирай да пишеш все така хубаво за тези места - за нашата гордост - Пирин!

    Поздравление и най-висока оценка от мен!
  • Полудувах с него... Хубав образ!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...