1.11.2017 г., 14:21 ч.

По Лунната пътека ще те търся... 

  Поезия » Любовна
1187 9 21


Обличах те във хиляди премени,
звезди милиони преброих,
да мине туй проклето време,
което ме превърна в стих.
Но не. Все още те написвам.
Докосвам с думи. С празни съм ръце.
Прегръщането сам си го измислям.
Как искам да живея без сърце!
Защото от кръвта му се задавих,
тъй кипнала от толкова обичане,
когато изтече, ще бъда празен
и блясъкът ще чезне от очите ми.
А исках да ме спреш. И да остана.
"Момчето си отива" да е филм.
Във друг сценарий да играем
в живота - жив, а не на кино.
По Лунната пътека ще те търся
и в спомени така, неизживяни,
часовниците полудяло бързат,
а теб болезнено, убиващо те няма...

 

Danny Diester
29.10.2017

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пиши, Дани... пиши...
  • Напълни ми душата...страхотен!
  • Силен стих, изплакан...! Поздрави, Дани!
  • Благодаря,че прочетохте и харесахте! Усмихнат да е денят ви!
  • Хареса ми!
  • Хареса ми...
  • Е, нещата не винаги се нареждат както ги искаме, но чудесно го претворяваш в стих! Комплименти, Дани!
  • Не спирам да ти се възхищавам!
  • Слагаме точка ,за сега..не знаеш утрешния ден какви изненади може да ти поднесе
  • Някой преди мене е сбъднал мечтата си с Нея. Просто тя се вмъкна в живота ми, по времето на любовната си пауза. После натисна Play на същата песен. А аз останах глух слушател в публиката, та... стига толкоз по тая утопия
  • Докато ти чакаш,някой друг може да сбъдне мечтата ти..но ти си знаеш..пишеш красиво..не преставай!! И се бори..дори да е с вятърни мелници
  • Не е примиренческо. Просто съм на кръстопът. Да сбъдна една мечта, или да остана и да чакам, борейки се с вятърна мелница...
  • Примиренческо поведение долавям..а понякога трябва да се борим за това,което искаме..ако го искаме достатъчно силно
  • Е, в случая не съм аз този с извиненията. А и любов не се предлага... Щом не я искат, значи ще си я нося, докато мога... и толкоз
  • Няма невъзможни неща,ние ги превръщаме в такива..търсим си извинения..
  • Невъзможно е, когато не те искат... Не става само с обичане. То би следвало да поражда полет, порив а не причини, с които да те отлагат.... Сложно е. И невъзможно, защото ИМА невъзможни неща...
  • Намери начин и я превърни в споделеност..намери го,измисли го,открий го..действай докато е време
  • За мен Е истинска. И да, съжалявам, че не се сбъдна в споделеност...
  • Обаче има едно НО..усещам,че съжаляваш за разпилялата се Любов,докато има хора,които не съжаляват..дали тази тяхна любов е била истинска..
  • Да, разпиля се. Не ми я взеха. И сега просто заминавам... а все вървя с гърба напред...
  • А защо ти сам не остана,а чакаш някой да те спре..его ли е инат ли или нещо друго..но много любов се е разпиляла заради това..
Предложения
: ??:??