По Лунната пътека ще те търся...
Обличах те във хиляди премени,
звезди милиони преброих,
да мине туй проклето време,
което ме превърна в стих.
Но не. Все още те написвам.
Докосвам с думи. С празни съм ръце.
Прегръщането сам си го измислям.
Как искам да живея без сърце!
Защото от кръвта му се задавих,
тъй кипнала от толкова обичане,
когато изтече, ще бъда празен
и блясъкът ще чезне от очите ми.
А исках да ме спреш. И да остана.
"Момчето си отива" да е филм.
Във друг сценарий да играем
в живота - жив, а не на кино.
По Лунната пътека ще те търся
и в спомени така, неизживяни,
часовниците полудяло бързат,
а теб болезнено, убиващо те няма...
Danny Diester
29.10.2017
© Данаил Антонов All rights reserved.
