ZAGORA (Диана Кънева)
410 485
1.03.2011 г., 18:30 ч.

Пò майка 

  Поезия » Друга
580 0 2

     Пò майка                      

                                        Посвещавам на мама Мария

                                         с много обич

 

 

 

 

По-истинска майка от мама бе тя

и с нежност ефирна

тихо ме дари.

О, Господи, как плаках,

когато в изповед

душата си разкри…

Сълзите бяха тъжни и щастливи.

Закле се в миналото

и във младостта ми

да ме обича

като рожба,

съзря у мен

достойнства и заложби.

Умееше да вдъхне сила,

да ме дари със свобода,

когато името ми сладко, мило

звучеше в благата уста.

Научи ме

да преживявам възприятия

и завет да намирам

в нейните  обятия.

От дъщеря ù бях пò дъщеря

и къташе за мен последен залък...

Макар да бях единствено снаха,

тя с цвете ме замерваше,

но не и с камък.

… Сега в отвъдното е

с цялата фамилия -

съпруг, син, дъщеря…

Във мраморната ваза

подменям сухите цветя.

И ù говоря: ”Мила мамо,

до мене ако беше -

бих те прегърнала,

но ти си дух и тръгна първа…,

а беше най-прекрасната свекърва.

Дойдох на гроба ти

след четири десетилетия накрая

да ти призная…”

© Диана Кънева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силно въздейстащи слова...искрени и иститнски....За миг пожелах един ден и моята бъдеща снаха да напише нещо подобно за мен....Поклон пред паметта на тази жена, която ти е дала толкова много!
  • Трогна ме това макар й закъсняло признание.
    За първи път срещам осъзнато, добро чувство
    към майката-свекърва.
    Да! Свекървата сащо е майка, мили млади жени!!!!
    Защо ви е трудно да разберете тази простичка
    житейска истина...???
    Докосна ме, Диана. Благодаря ти - за надеждата, че все някога е възможно и майчиното сърце на свекървата да бъде стоплено от доброто чувство събрано само в три думи: "Благодаря ти, мамо!"

Предложения
: ??:??