Пò майка
Пò майка
Посвещавам на мама Мария
с много обич
По-истинска майка от мама бе тя
и с нежност ефирна
тихо ме дари.
О, Господи, как плаках,
когато в изповед
душата си разкри…
Сълзите бяха тъжни и щастливи.
Закле се в миналото
и във младостта ми
да ме обича
като рожба,
съзря у мен
достойнства и заложби.
Умееше да вдъхне сила,
да ме дари със свобода,
когато името ми сладко, мило
звучеше в благата уста.
Научи ме
да преживявам възприятия
и завет да намирам
в нейните обятия.
От дъщеря ù бях пò дъщеря
и къташе за мен последен залък...
Макар да бях единствено снаха,
тя с цвете ме замерваше,
но не и с камък.
… Сега в отвъдното е
с цялата фамилия -
съпруг, син, дъщеря…
Във мраморната ваза
подменям сухите цветя.
И ù говоря: ”Мила мамо,
до мене ако беше -
бих те прегърнала,
но ти си дух и тръгна първа…,
а беше най-прекрасната свекърва.
Дойдох на гроба ти
след четири десетилетия накрая
да ти призная…”
© Диана Кънева All rights reserved.
