По-по-най
Ако целият свят ти се прави на строг
и сърдит ти замахва с тояжка,
представи си за ден, че си щур еднорог
и на свой ред размахай опашка.
Ако всички ти шъткат и цъкат с език,
щом запееш и с пръсти си щракнеш,
ти запляскай с ръце и затропай с чепик.
И крещи, та дори да прегракнеш!
Ако чуеш, че с танц нарушаваш реда,
че не бива на глас да мечтаеш,
ти наври им в носа своя миг свобода
и си карай, тъй както си знаеш.
Че е кисел светът, пълен с кисел народ,
го усещат предимно децата.
И се чудят дали вместо кис(е)лород
да не дишат (и хапват) дъгата.
(Който спазва това, щом порасне, познай —
в еднорог, леко щур, се превръща!
А от киселост щом му се сгади по-най,
той дъгата си по-по-най-връща.)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Петрунова Всички права запазени
