11.01.2023 г., 14:05

По пясъка на живота

669 2 5

Ще бродя по пясъка
на живота
и боса ще крача по брега
Ще събирам от крясъка 
на чайките звуци в моята душа
Ще ги подреждам, 
ще ги броя... 
Ще зная кой от къде е и от кога...
И когато ми дойде часа
Ще ги пусна обратно 
на брега.
И на пясъка с боси крака 
ще крачат и тичат, 
ще падат, ще стават
Звуците на моята душа...
Защото идваме, 
за да си отидем... 
И само 
събираме звуци-
Спомени вечни 
като света...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Данова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...