Ще бродя по пясъка
на живота
и боса ще крача по брега
Ще събирам от крясъка
на чайките звуци в моята душа
Ще ги подреждам,
ще ги броя...
Ще зная кой от къде е и от кога...
И когато ми дойде часа
Ще ги пусна обратно
на брега.
И на пясъка с боси крака
ще крачат и тичат,
ще падат, ще стават
Звуците на моята душа...
Защото идваме,
за да си отидем...
И само
събираме звуци-
Спомени вечни
като света...
© Людмила Данова All rights reserved.
който заслужава да бъде изграден в класически стих.👍