5.02.2012 г., 12:24

По път

1.1K 0 27


Денят ти днес не е красив,
а мрачен, задкулисен.
Денят ти днес е като стих
с мастило тъмно писан.

Като измисленик е той
и виж какъв се случи:
една чешмичка на завой,
потънала в боклуци.

И надписа недоразбрах,
но „…пътниче…” прочетох.
И като смачкана парá?
е в джоба ти небето.

Платиха с нея. Днес и тук.
Надежда и разтуха.
А после вятърът наду
и всичкото издуха.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...