5.02.2012 г., 12:24

По път

1.1K 0 27


Денят ти днес не е красив,
а мрачен, задкулисен.
Денят ти днес е като стих
с мастило тъмно писан.

Като измисленик е той
и виж какъв се случи:
една чешмичка на завой,
потънала в боклуци.

И надписа недоразбрах,
но „…пътниче…” прочетох.
И като смачкана парá?
е в джоба ти небето.

Платиха с нея. Днес и тук.
Надежда и разтуха.
А после вятърът наду
и всичкото издуха.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...