16.03.2017 г., 22:27

(по)стъпки

594 1 4

Начало ли е или край

пространството, в което се изгуби

усещането ти за месец май

и за кръжащи около смеха ти пеперуди?

 

Внезапно всичко побеля.

Мъглата слезе твърде ниско над реката.

На две се раздели денят.

Със сняг и студ напълни се яката.

 

Къде си тръгнал днес без шал?

Вървиш натам, отгдето друг се връща.

Грешиш без умисъл и жал.

Напред вървиш. Назад не се обръщаш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...