По теб се разходих.
ПО ТЕБ СЕ РАЗХОДИХ
По теб се разходих
без измамни преструвки
и не съм те залъгвал
с фалшиви милувки.
Сресах с гребен седефен
искрящата лава
и духът ти в простора
изведох да плава.
Под клепките смарагдови
клада запалих
не за себе си огън
на светът да раздаваш.
Преродих ти в цвете
усмивките вяли
и пових ти сърцето
в нежност до бяло
На мечтите ти давам
крилата орлови,
да политнеш отново
в неземни простори.
Чилични подкови
чаткат в небето
на безусловната обич,
искриците падат
на всеки в сърцето!
12. 09. 2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Todor Nikolov Всички права запазени
