28.03.2013 г., 18:14 ч.

По течението 

  Поезия » Любовна
597 0 0
Ръце горещи с топлина изкуствена,
като пипала парализиращи кръвта,
обсебихте страстта и притъпихте болката,
нечезнеща дори през вечността.
Молещи очи с прикрита нежност,
подвеждащи с безкрайната си красота,
повлякохте ме в синята безбрежност
към неизбежна среща със една лъжа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Димова Всички права запазени

Предложения
  • ПРОЩАЛНО (На баща ми 1927 – 3.08.2016) Тъмно стана отвън, притаено. Люшна немощно пламък свещта от д...
  • Аз съм само река – отразила света огледално, водна нимфа душата ми – болка по пътя влече. Щом звезди...
  • Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Още произведения »