gali (Галина Кръстева)
244 478
6.11.2021 г., 9:53 ч.

По задушница 

  Поезия
344 0 1

Паля свещ за душите,
да е светло, щом слязат сред нас.
Макар, че не виждат очите,
пламъкът сгрява ги тях.
В него спомен свиден гори
и пари в пролята сълза,
като восък скръбта се топи
и полепва горещо в мойта душа!
Задушно в гърдите ми става
от липса, от болка, от яд, 
че на живия само това му остава,
със запалена свещ да се връща назад! 


 

© Галина Кръстева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да за съжаление само това остава. А запалената свещ винаги гасне, безсилни сме пред това. А дали и всички ние не сме просто едни горящи свещи, които някой държи...
Предложения
: ??:??