Паля свещ за душите,
да е светло, щом слязат сред нас.
Макар, че не виждат очите,
пламъкът сгрява ги тях.
В него спомен свиден гори
и пари в пролята сълза,
като восък скръбта се топи
и полепва горещо в мойта душа!
Задушно в гърдите ми става
от липса, от болка, от яд,
че на живия само това му остава,
със запалена свещ да се връща назад!
© Галина Кръстева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
