Още чакам златната каляска.
Май пантофката намери Той...
Не заключвай, а следи реката.
Щом е в златно - вярвай ще си мой.
Потопи ръце и грабвай ловко
златното ковчеже със мечти...
Истина ще бъде. Чакай тихо
онзи миг белязан с Аз и Ти...
Ще помръзна ничия във мрака.
Уж е лято, а треперя в зной...
Обич моя, остави вратата...
Полунощ е, а цари покой...
© Людмила Билярска Всички права запазени
Много ми хареса!