17.07.2011 г., 12:53

Под клепачите на лятото

633 0 3

Потрепнаха клепачите на Лятото.

Гърдите му  - червени пълнолуния -

стопиха се за миг

в ръцете ни преплетени.


Щурците ни венчаваха във сенките 

на някакви измислени кипариси.

Неонови от страст,

докоснахме телата си.


Нощта въздъхна, майчински загрижена.

Прекръстихме се, мамени от вятъра.

С дъха на морска сол

целувките ни пареха.


Тревите ни се поклониха слисано,

ухаещи на хиляди желания.

Завеса от звезди

скри любовта ни от света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...