17.07.2011 г., 12:53

Под клепачите на лятото

632 0 3

Потрепнаха клепачите на Лятото.

Гърдите му  - червени пълнолуния -

стопиха се за миг

в ръцете ни преплетени.


Щурците ни венчаваха във сенките 

на някакви измислени кипариси.

Неонови от страст,

докоснахме телата си.


Нощта въздъхна, майчински загрижена.

Прекръстихме се, мамени от вятъра.

С дъха на морска сол

целувките ни пареха.


Тревите ни се поклониха слисано,

ухаещи на хиляди желания.

Завеса от звезди

скри любовта ни от света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...