Потрепнаха клепачите на Лятото.
Гърдите му - червени пълнолуния -
стопиха се за миг
в ръцете ни преплетени.
Щурците ни венчаваха във сенките
на някакви измислени кипариси.
Неонови от страст,
докоснахме телата си.
Нощта въздъхна, майчински загрижена.
Прекръстихме се, мамени от вятъра.
С дъха на морска сол
целувките ни пареха.
Тревите ни се поклониха слисано,
ухаещи на хиляди желания.
Завеса от звезди
скри любовта ни от света.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
