1.03.2014 г., 13:23  

Под коренищата на дъб Земята щом танцува…

834 0 0

Под коренищата на дъб Земята щом танцува,

прехапала болката и пъпната връв,

от недрата извор избликва, кипи и лудува

с ритъма магичен на горещата кръв.

Когато разярена същността се разбушува,

като всичкото преди Големия взрив

и волята на утвърдените нищо не струва,

когато в единство сърцето с ума се бунтува

и поривът към свобода е мощен, див,

ехтежно гласът на вселенската сила се чува

и изгрява животът - млад, влюбен, красив!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...