Mar 1, 2014, 1:23 PM  

Под коренищата на дъб Земята щом танцува…

  Poetry
835 0 0

Под коренищата на дъб Земята щом танцува,

прехапала болката и пъпната връв,

от недрата извор избликва, кипи и лудува

с ритъма магичен на горещата кръв.

Когато разярена същността се разбушува,

като всичкото преди Големия взрив

и волята на утвърдените нищо не струва,

когато в единство сърцето с ума се бунтува

и поривът към свобода е мощен, див,

ехтежно гласът на вселенската сила се чува

и изгрява животът - млад, влюбен, красив!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Танчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...