Valens (Валентина Лозова)
127 568
13.02.2016 г., 19:55 ч.

Под номер тринадесет 

  Поезия » Любовна
1160 0 8

Тринайсетият котарак не беше черен,

но святкаха очите му - зелени изумруди.

С походка сластна, огнено-премерена,

мър-мъркащи желания у мен събуди.

 

Тринадесети бе по ред в тефтера ми.

Луната петъчна забременя по спешност

от силния ми порив да зачеркна

предишните дванайсе като грешка.

 

Дванайсет пъти скрита в миша кожа

аз, котката, родена да печели,

сама им давах хляба си и ножа,

желания, надежда и постеля

във името на капчицата щастие,

страхът от самотата до огнището,

да зазвънти със друга чаша чашата ми...

И все такива мислички на мишка.

 

Но днес разбрах била съм точно смотла

и досега същественото съм пропускала:

Котаците обичат силни котки,

а мишки си похапват на закуска.

 

Валентина Йосифова

05.09.2015 г.

© Валентина Лозова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??