7.11.2021 г., 17:38

Под твоите рани

633 3 8

Под твоите рани, ноемврийски е дъжд.

В тях като сол, любовта е изгаряща.

Под твоите рани, животът кама е и нож.

Звезда и надежда, в тъмата изгряващи.

Под твоите рани, е купчина камъни.

Огромни. С размер на стон и въздишка.    

Сърцето, душата се чувстват ограбени

и всяка тревога, понякога е излишна.

Под твоите рани, животът с пълна сила крещи.

И се будя от сън, дълбоко в твоите мисли.

В тях живея отново. Завинаги. В тези мечти.

Под твоите рани, там където душата е чиста.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се, че ти хареса!
  • Браво, Скити!
  • Нина, Миночка, Георги, благодаря ви, че наминавате! Хубав и усмихнат ден!
  • Хубаво.
  • Толкова дълбоки чувства има в стиха, че сигурна съм, ще излекуват раните на душата! Прекрасно написан стих, Скити!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....