Под твоите рани, ноемврийски е дъжд.
В тях като сол, любовта е изгаряща.
Под твоите рани, животът кама е и нож.
Звезда и надежда, в тъмата изгряващи.
Под твоите рани, е купчина камъни.
Огромни. С размер на стон и въздишка.
Сърцето, душата се чувстват ограбени
и всяка тревога, понякога е излишна.
Под твоите рани, животът с пълна сила крещи.
И се будя от сън, дълбоко в твоите мисли.
В тях живея отново. Завинаги. В тези мечти.
Под твоите рани, там където душата е чиста.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
