Под твоите рани, ноемврийски е дъжд.
В тях като сол, любовта е изгаряща.
Под твоите рани, животът кама е и нож.
Звезда и надежда, в тъмата изгряващи.
Под твоите рани, е купчина камъни.
Огромни. С размер на стон и въздишка.
Сърцето, душата се чувстват ограбени
и всяка тревога, понякога е излишна.
Под твоите рани, животът с пълна сила крещи.
И се будя от сън, дълбоко в твоите мисли.
В тях живея отново. Завинаги. В тези мечти.
Под твоите рани, там където душата е чиста.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
