22.12.2009 г., 21:38

Подайте ръка

1.6K 0 1

Момиче поиска огън

и вече оставаше спомен.

Пали отровата упорито,

а изглеждаше толкова свито.

 

Момчето прободе ръка

със спринцовка – не една.

Търсеше помощ от всеки,

ала вече тънеше во веки.

 

Дете надига вече чашка,

насам-натам се лашка.

Отровата пропива тялото,

загива, горкото, цялото.

 

Но има изход, има.

Те са просто деца.

Подайте им само ръка -

избавете ги от смъртта.

 

Хората виждат това,

жал им става тогава,

и да помогнат така

решават те веднага.


 

                                               Любовта силно призовава,

който разбира – ръка им подава.

И всички сме за едно –

да постигнем това добро.

 

И има изход, има.

Те са просто деца.

Отговорът не е лошота,

а се крие в любовта.

 

*      *       *

 

Животът не е игра,

трябва да се вярва в любовта.

Децата молят с насълзени очи.

Как самоунищожават си личи.

 

Хора, разберете тяхната тъга.

Усмихнете се и сторете добрина.

Ще ви се върне стократно,

дори да ги прегърнете за кратко.

 

И, вие, вече отчаяни родители,

покажете на всичките зрители:

обичта безгранична към децата си,

дръжте ги здраво в сърцата си.

 

 

И всичко ще се оправи,

децата ще са живи и здрави.

Само гледайте право напред

и не допускайте живот без ред.

 

*          *           *

 

Децата чакат с очи милостиви,

а вие обичате ги – личи ви.

Направете бързо добрина,

застанете на колене пред любовта.

 

Защото децата очакват от вас

доброто да видят - усмивка в захлас.

Обгърнете ги с майчина топлота

и оставете спомена в самота.

 

Защото има изход, има!

Те са просто деца...

Отговорът не е лошота,

а е: Вярвай в Любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Стамова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да има любов,да има!Дай,Боже!Много хубав стих,поздрави!Светли празници!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...