Dec 22, 2009, 9:38 PM

Подайте ръка

  Poetry
1.6K 0 1

Момиче поиска огън

и вече оставаше спомен.

Пали отровата упорито,

а изглеждаше толкова свито.

 

Момчето прободе ръка

със спринцовка – не една.

Търсеше помощ от всеки,

ала вече тънеше во веки.

 

Дете надига вече чашка,

насам-натам се лашка.

Отровата пропива тялото,

загива, горкото, цялото.

 

Но има изход, има.

Те са просто деца.

Подайте им само ръка -

избавете ги от смъртта.

 

Хората виждат това,

жал им става тогава,

и да помогнат така

решават те веднага.


 

                                               Любовта силно призовава,

който разбира – ръка им подава.

И всички сме за едно –

да постигнем това добро.

 

И има изход, има.

Те са просто деца.

Отговорът не е лошота,

а се крие в любовта.

 

*      *       *

 

Животът не е игра,

трябва да се вярва в любовта.

Децата молят с насълзени очи.

Как самоунищожават си личи.

 

Хора, разберете тяхната тъга.

Усмихнете се и сторете добрина.

Ще ви се върне стократно,

дори да ги прегърнете за кратко.

 

И, вие, вече отчаяни родители,

покажете на всичките зрители:

обичта безгранична към децата си,

дръжте ги здраво в сърцата си.

 

 

И всичко ще се оправи,

децата ще са живи и здрави.

Само гледайте право напред

и не допускайте живот без ред.

 

*          *           *

 

Децата чакат с очи милостиви,

а вие обичате ги – личи ви.

Направете бързо добрина,

застанете на колене пред любовта.

 

Защото децата очакват от вас

доброто да видят - усмивка в захлас.

Обгърнете ги с майчина топлота

и оставете спомена в самота.

 

Защото има изход, има!

Те са просто деца...

Отговорът не е лошота,

а е: Вярвай в Любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Стамова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да има любов,да има!Дай,Боже!Много хубав стих,поздрави!Светли празници!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...