Поднасям ти най-нежното цвете...
Там, в земята си още… или...
тя, душата ти, вече напусна
този свят на поквара, злини…
тесен беше за тебе… Препуска
тя сега във лъчисто небе
и се къпе във музика вечна…
Спря да бие то, твойто сърце,
но остана със своите песни!…
Колко много ми липсваш сега...
Колко думи за тебе издишам...,
а във мен – непрогледна тъма…
и се чувствам тъй малка, излишна…
Ето, виждам те още пред мен,
със усмивка ми галиш очите…
Татко мили, във сивия ден
ти запалваш за мене звездите!
Да ми светят и водят с добро,
да те следвам по стъпките свети.
Само миг… и допирам чело…
и поднасям най-нежното цвете…
Приятели, моля ви, не оценявайте...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криси Всички права запазени
