Индиана (Криси)
216 7914
20.01.2010 г., 21:58 ч.

Поднасям ти най-нежното цвете... 

  Поезия » Друга
1434 0 22

Там, в земята си още… или...

тя, душата ти, вече напусна

този свят на поквара, злини…

тесен беше за тебе… Препуска

тя сега във лъчисто небе

и се къпе във музика вечна…

Спря да бие то, твойто сърце,

но остана със своите песни!…

Колко много ми липсваш сега...

Колко думи за тебе издишам...,

а във мен – непрогледна тъма…

и се чувствам тъй малка, излишна…

Ето, виждам те още пред мен,

със усмивка ми галиш очите…

Татко мили, във сивия ден

ти запалваш за мене звездите!

Да ми светят и водят с добро,

да те следвам по стъпките свети.

Само миг… и допирам чело…

и поднасям най-нежното цвете…


Приятели, моля ви, не оценявайте...

© Криси Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??