Там, в земята си още… или...
тя, душата ти, вече напусна
този свят на поквара, злини…
тесен беше за тебе… Препуска
тя сега във лъчисто небе
и се къпе във музика вечна…
Спря да бие то, твойто сърце,
но остана със своите песни!…
Колко много ми липсваш сега...
Колко думи за тебе издишам...,
а във мен – непрогледна тъма…
и се чувствам тъй малка, излишна… ...