Поднасям ти най-нежното цвете...
Там, в земята си още… или...
тя, душата ти, вече напусна
този свят на поквара, злини…
тесен беше за тебе… Препуска
тя сега във лъчисто небе
и се къпе във музика вечна…
Спря да бие то, твойто сърце,
но остана със своите песни!…
Колко много ми липсваш сега...
Колко думи за тебе издишам...,
а във мен – непрогледна тъма…
и се чувствам тъй малка, излишна…
Ето, виждам те още пред мен,
със усмивка ми галиш очите…
Татко мили, във сивия ден
ти запалваш за мене звездите!
Да ми светят и водят с добро,
да те следвам по стъпките свети.
Само миг… и допирам чело…
и поднасям най-нежното цвете…
Приятели, моля ви, не оценявайте...
© Криси All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Болка и дълбок поклон пред бащите,които си отиват рано и липсват дори когато години ни станат повече от техните.
И болката се споделя,и прекрасния спомен,мила. -
!!!
Поклон! -
Думите ми секнаха...
-
Целувам те, Криси!
-
С болката ти, Криси!
-
Прегръщам те!***
-
.......
Криси!!!* -
....!!!*
-
...Поклон
-
Криси...
-
На бащите си да поднесем най-нежните цветя!
Миличка*! -
Останал е в душата ти, Криси!
Значи е щастлив! -
Много нежна изповед!
-
Съпреживях.И те прегръщам.И съм сигурна,че би харесал този стих...
-
Без думи...
-
Крис!
-
...
-
...()*
Поклон! -
Криси!***
-
!!!
Без думи!!!
Много близко и силно!!! -
...*
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
прегръщам те, мила Криси...