Дядо Коледа,
знам, за депешите и писмата
отлетяха времената,
но не ти знам мейла,
номера на телефона,
да ти чатна на фейса,
звънна на смартфона.
Затова с писъмцето пак,
на миналото знак,
пиша ти за моите проблеми
и патилата ми големи.
В махленската кръчма
така съм се увлякъл,
че до портите на дома ми
едва съм се довлякъл.
На туй отгоре,
да измия гузното от съвеста си
реших с приказки
да преспя сина си...
Ръмжал съм доста дълго
като вълка голям,
та помислило горкото,
че ще го изям.
Тогава се разплака,
за помощ нададе вой,
дотича жена ми,
и налетя ми на бой.
За това си провинение
и направения скандал,
от днес съм наказан,
троха не съм ял.
Затуй, Дядка,
ти пиша сега...
Вземи бързи мерки,
не на шега!
По смартфона
задвижи играта
и кажи на джуджетатата
да не оплескат нещата!
Ако не сколасаш
с подаръците за децата,
китайчетата ще ударят рамо,
ще ти откликнат на молбата!
Щом си готов,
зарежи шейната,
рационално използвай
на ракетата бързината!
Така в доста ранен час
ще пристигнеш при нас.
Подаръците бързо ще раздадеш!
Ще чакам пред дома ми
накрая да спреш!
Преди нощта да е преполовила,
ще започнем веселбата
на моята вила.
Ако искаш
и Снежанка забери,
да бъде як купона,
до зори!
Черпнята от мене,
няма майтап,
а от тебе искам подарък
ама в по-голям чорап!
Тъй ще докажа
на моята жена,
че лесно отвътре
превзема се крепостта,
че истинският приятел
в нужда се познава,
викнеш ли го за помощ,
докрай да се раздава!
Май малкото юначе
вече спря да плаче!
Чувам и жената
тежко да въздиша!
Затуй, Дядка,
спирам да пиша!
Подпис: Порасналия Иванчо,
сега вече Иван,
някога Голям Патиланчо,
сега - пак Патилан
Чакам Те!!!
© Никола Яндов Всички права запазени