20.12.2017 г., 1:29

Подпис: Порасналият Иванчо

607 1 3

                                                       Дядо Коледа,

                                                       знам, за депешите и писмата

                                                       отлетяха времената,

                                                       но не ти знам мейла,

                                                       номера на телефона,

                                                       да ти чатна на фейса,

                                                       звънна на смартфона.

                                                       Затова с писъмцето пак,

                                                       на миналото знак,

                                                       пиша ти за моите проблеми

                                                       и патилата ми големи.

                                     

                                                        В махленската кръчма

                                                        така съм се увлякъл,

                                                        че до портите на дома ми

                                                        едва съм се довлякъл.

                                                        На туй отгоре,

                                                        да измия гузното от съвеста си

                                                        реших с приказки

                                                        да преспя сина си...

                                                        Ръмжал съм доста дълго

                                                        като вълка голям,

                                                        та помислило горкото,

                                                        че ще го изям.

                                                        Тогава се разплака,

                                                        за помощ нададе вой,

                                                        дотича жена ми,

                                                        и налетя ми на бой.

                                                        За това си провинение

                                                        и направения скандал,

                                                        от днес съм наказан,

                                                        троха не съм ял.

                                   

                                                        Затуй, Дядка,

                                                        ти пиша сега...

                                                        Вземи бързи мерки,

                                                        не на шега!

                                                        По смартфона

                                                        задвижи играта

                                                        и кажи на джуджетатата

                                                        да не оплескат нещата!

                                                        Ако не сколасаш

                                                        с подаръците за децата,

                                                        китайчетата ще ударят рамо,

                                                        ще ти откликнат на молбата!

                                             

                                                        Щом си готов,

                                                        зарежи шейната,

                                                        рационално използвай

                                                        на ракетата бързината!

                                                        Така в доста ранен час

                                                        ще пристигнеш при нас.

                                                        Подаръците бързо ще раздадеш!

                                                        Ще чакам пред дома ми

                                                        накрая да спреш!

                                                        Преди нощта да е преполовила,

                                                        ще започнем веселбата

                                                        на моята вила.

                                                        Ако искаш

                                                        и Снежанка забери,

                                                        да бъде як купона,

                                                        до зори!

                                                        Черпнята от мене,

                                                        няма майтап,

                                                        а от тебе искам подарък

                                                        ама в по-голям чорап!

                                                        Тъй ще докажа

                                                         на моята жена,

                                                         че лесно отвътре

                                                         превзема се крепостта,

                                                         че истинският приятел

                                                         в нужда се познава,

                                                         викнеш ли го за помощ,

                                                         докрай да се раздава!

                         

                                                         Май малкото юначе

                                                         вече спря да плаче!

                                                         Чувам и жената

                                                         тежко да въздиша!

                                                         Затуй, Дядка,

                                                         спирам да пиша!

                     

                                                         Подпис: Порасналия Иванчо,

                                                                       сега вече Иван,

                                                                       някога Голям Патиланчо,

                                                                       сега - пак Патилан

                                                     

                                                                      Чакам Те!!!

                                                           

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...