Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
19.01.2022 г., 13:10 ч.

Подранило 

  Поезия » Пейзажна, Друга
286 4 9

Навън януари е много зает,
врабчета лови и ги пуска.
Край него са котета, хишници. Пет,
умилкват се – чакат закуска.

 

Не знаят, че той за любов закопнял,
перцата на птичките роши.
Ще плаче, ще стане снежецът на кал,
но котки това са – гавроши.

 

И гледат врабчетата с хищни очи,
отлита поредния залък.
Прикрит зад оградата Сечко мълчи,
от просено зрънце по-малък.

 

Той знае, че смело разтворило цвят
кокиче си търси причина,
за слънце и пролет, но още висят,
дантели от лед по комина.

 

А някакъв странник, отде ли се взе?
Целуна в миг храброто цвете.
В драскулки от мънички птичи нозе,
поемата зимна прочете.

 

Напук на гълчава, мяукане, студ,
приседна на прага с цигара,
той както януари е мъничко луд,
поет е, душата му – стара,

 

по котешки покрив, стреха и олук
катери тя, търси простори...
И пролет сънувана вече е тук –
в стиха му бърбори, бърбори...

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??