Поетична есен
Не ми се пише есенна поезия
Tiziana – Н.А.
Не всички птици отлетяха.
Не всички слънчеви лъчи
зад облаци се разпиляха...
(Ти виж това и замълчи.)
Чуй шепота на листопада –
листата бързат към пръстта,
където с някаква наслада
сама ги праща Есента.
Те носят нейните послания.
Поспри за миг и прочети –
тогава в тебе ще остане
един недоизречен стих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
