Samadhi (Гюлсер Мазлум)
244 642
4.12.2016 г., 20:56 ч.  

Поетична психодиагностика 

  Поезия » Философска
470 2 2


Съизмерване на Его-та животът
не е. Светът и животът са багра.
Душата ми и днес бяло платно е,
умът ми твори, подбира нюанса.

Розовее, в изкривени улуци вяло тече
кръвта левкимична на илюзия вехта.
Надеждата бледа параноично хълца,
кашля, задавя се в сгъстената лимфа.

От светлото сламка дали да подам
към посоката – „писък за спасение”?
Заблуденият! Проглежда ли някога?
Как се помага на залутания в хаоса?

Във войната между его недолюбено
и окриления – прогледнал вече „Аз”,
покоят е орден – връчен ни от Бога,

босо и голо его зъзне насред мраз.

Със...или без обичния – аз съм си Аз.
Лик с лъч изрисуван по робата на Бога.
Магията! Тя е Истина, Светлина и Път.
В блато  обсебващо чезнат  посока и бряг.

Самадхи
4.12.2016 г.

 

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря сърдечно за коментара! Ценя преценката и препоръките на всеки публикуващ в този сайт.
  • Впечатляваща образност. Интересни сентенции и внушения, дори перифрази на Евангелието.
    Има странни инверсии на места. Бих ги оправдал само ако целят извеждане на думи от вътрешността на стиха в позиции на краестишни рими или спазване на ритмичната стихотворна стъпка. Подобно "поетизиране" е неприемливо в свободен стих, според мен. Текстът е достатъчно интересен и съдържателен. Без инверсиите би бил и по-четивен.
Предложения
: ??:??