Поетична психодиагностика
Съизмерване на Его-та животът
не е. Светът и животът са багра.
Душата ми и днес бяло платно е,
умът ми твори, подбира нюанса.
Розовее, в изкривени улуци вяло тече
кръвта левкимична на илюзия вехта.
Надеждата бледа параноично хълца,
кашля, задавя се в сгъстената лимфа.
От светлото сламка дали да подам
към посоката – „писък за спасение”?
Заблуденият! Проглежда ли някога?
Как се помага на залутания в хаоса?
Във войната между его недолюбено
и окриления – прогледнал вече „Аз”,
покоят е орден – връчен ни от Бога,
босо и голо его зъзне насред мраз.
Със...или без обичния – аз съм си Аз.
Лик с лъч изрисуван по робата на Бога.
Магията! Тя е Истина, Светлина и Път.
В блато обсебващо чезнат посока и бряг.
Самадхи
4.12.2016 г.
© Гюлсер Мазлум All rights reserved.
