Поетична трилогия ''Мътни дни'': Карантинен зов
Карантинен зов
Сърцата ни изпълнени със злоба,
душата ни - със пъстра самота,
вече плащаме си поредната глоба
за нашата проклета суета .
Сърцата ни се разтуптяват,
стомасите къркорят,
ресторантчета и барове май ще се затворят.
Човека и природата отново ли ще спорят?
Някои ни казват да си стоим вкъщи,
други на чист въздух искат да излязат.
''Не излизайте!'' - генерала мрачно се намръщи.
Всички ли трябва домовете си да пазят?
И млад, и стар - обгърнати от страх,
докато невежи тръгват да се запасяват
с храна, вода, тоалетна хартия и перилен прах.
Но силни ли са, всички ще се справят.
Болест коварна света ни жестоко прегърна.
А защо да плачем или да ревем?
Навсякъде, когото и да зърна -
ако не от мор, от наглост ще умрем.
Но свидния ми дом, свидната ми книга,
милите ми спомени, милите ми близки,
последния ми прочит, последната ми снимка...
на финалната права с финална усмивка...
Сълзите кротко парят по нашите страни,
за наши ближни медици всичко правят,
но това дали ще ги спаси?
За надежда път проправят,
но това дали ще ни вразуми?
В книги мъдрия отрупан седи и чете
как за царска корона всеки се бори.
Еми, буря идва - невежите ще помете
и тогава никой с никого няма да се мери.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Денис Халил Всички права запазени
