25.08.2023 г., 20:39

Поетите

593 4 5

Поетите

 

Поетите си тръгват от света

със още незавършени куплети!

Самотни ги поема вечността

и в мрака ги изпраща без билети!

 

За тях животът е безкраен стих

написан, подреден във кратки рими!

Рисуван от художници триптих!

Мигове, мечти неповторими!

 

Тръгват си от нас във тишина

без гръмките и шумните тромпети

на полудялата в екстаз тълпа,

далеч от лицемерните букети!

 

Животът им е само кратък миг,

една искра от огъня запален!

Застинал в гърлото сподавен вик

роден със болка, след това забравен!

 

Очите им ще търсят светлина!

Душата им ще търси свободата!

Сърцето им ще търси любовта!

Но пленници ще бъдат на съдбата!

 

Поетите си тръгват в самота

с последни рими скрити във сърцето,

с последен дъх, с отронена сълза

понесли с тях и своя кръст в небето!

 

 

25.08.2023 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е. Някои поети продължават да живеят обаче - в сърцата и в паметта оцелелите живи. Това е наследството на поетите. И за да не звуча прекалено епично, патетично и символично: поетите си правят каквото си пожелаят, и не им пука за хвалби и отрицания. Знам го от личен опит. 😊
  • Много е хубаво! Много!
  • Поетична красота!
  • ...Очите им ще търсят светлина!
    Душата им ще търси свободата!
    Сърцето им ще търси любовта!
    Но пленници ще бъдат на съдбата...

    Чудесно си го казал, Гоше! Видях се в творбата ти, макар че не се приемам насериозно!
  • Много близък почувствах този стих, много, защото смислово е най-близкото нещо, което съм чел до един мой стих, мисля, от 1994 година, който още смятам, че е сред най-доброто, което съм написал според възможностите си, естествено.
    Носталгия...
    Поздравявам те.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...