Поетите
Поетите си тръгват от света
със още незавършени куплети!
Самотни ги поема вечността
и в мрака ги изпраща без билети!
За тях животът е безкраен стих
написан, подреден във кратки рими!
Рисуван от художници триптих!
Мигове, мечти неповторими!
Тръгват си от нас във тишина
без гръмките и шумните тромпети
на полудялата в екстаз тълпа,
далеч от лицемерните букети!
Животът им е само кратък миг,
една искра от огъня запален!
Застинал в гърлото сподавен вик
роден със болка, след това забравен!
Очите им ще търсят светлина!
Душата им ще търси свободата!
Сърцето им ще търси любовта!
Но пленници ще бъдат на съдбата!
Поетите си тръгват в самота
с последни рими скрити във сърцето,
с последен дъх, с отронена сълза
понесли с тях и своя кръст в небето!
25.08.2023 г.
© Георги Иванов Всички права запазени