Поетите
Поетите
Поетите си тръгват от света
със още незавършени куплети!
Самотни ги поема вечността
и в мрака ги изпраща без билети!
За тях животът е безкраен стих
написан, подреден във кратки рими!
Рисуван от художници триптих!
Мигове, мечти неповторими!
Тръгват си от нас във тишина
без гръмките и шумните тромпети
на полудялата в екстаз тълпа,
далеч от лицемерните букети!
Животът им е само кратък миг,
една искра от огъня запален!
Застинал в гърлото сподавен вик
роден със болка, след това забравен!
Очите им ще търсят светлина!
Душата им ще търси свободата!
Сърцето им ще търси любовта!
Но пленници ще бъдат на съдбата!
Поетите си тръгват в самота
с последни рими скрити във сърцето,
с последен дъх, с отронена сълза
понесли с тях и своя кръст в небето!
25.08.2023 г.
© Георги Иванов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Така е. Някои поети продължават да живеят обаче - в сърцата и в паметта оцелелите живи. Това е наследството на поетите. И за да не звуча прекалено епично, патетично и символично: поетите си правят каквото си пожелаят, и не им пука за хвалби и отрицания. Знам го от личен опит. 😊
-
Много е хубаво! Много!
-
Поетична красота!
-
...Очите им ще търсят светлина!
Душата им ще търси свободата!
Сърцето им ще търси любовта!
Но пленници ще бъдат на съдбата...
Чудесно си го казал, Гоше! Видях се в творбата ти, макар че не се приемам насериозно! -
Много близък почувствах този стих, много, защото смислово е най-близкото нещо, което съм чел до един мой стих, мисля, от 1994 година, който още смятам, че е сред най-доброто, което съм написал според възможностите си, естествено.
Носталгия...
Поздравявам те.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
