gogata622 (Георги Иванов) gogata622 (Георги Иванов)
33 629
Aug 25, 2023, 8:39 PM

Поетите

  Poetry » Civic
596 4 5

Поетите

 

Поетите си тръгват от света

със още незавършени куплети!

Самотни ги поема вечността

и в мрака ги изпраща без билети!

 

За тях животът е безкраен стих

написан, подреден във кратки рими!

Рисуван от художници триптих!

Мигове, мечти неповторими!

 

Тръгват си от нас във тишина

без гръмките и шумните тромпети

на полудялата в екстаз тълпа,

далеч от лицемерните букети!

 

Животът им е само кратък миг,

една искра от огъня запален!

Застинал в гърлото сподавен вик

роден със болка, след това забравен!

 

Очите им ще търсят светлина!

Душата им ще търси свободата!

Сърцето им ще търси любовта!

Но пленници ще бъдат на съдбата!

 

Поетите си тръгват в самота

с последни рими скрити във сърцето,

с последен дъх, с отронена сълза

понесли с тях и своя кръст в небето!

 

 

25.08.2023 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Петър1 (Петър Димитров)
    Петър1 (Петър Димитров)
    Така е. Някои поети продължават да живеят обаче - в сърцата и в паметта оцелелите живи. Това е наследството на поетите. И за да не звуча прекалено епично, патетично и символично: поетите си правят каквото си пожелаят, и не им пука за хвалби и отрицания. Знам го от личен опит. 😊
  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Много е хубаво! Много!
  • zelenaradost (Милена Френкева)
    zelenaradost (Милена Френкева)
    Поетична красота!
  • tanq_mezeva (Таня Мезева)
    tanq_mezeva (Таня Мезева)
    ...Очите им ще търсят светлина!
    Душата им ще търси свободата!
    Сърцето им ще търси любовта!
    Но пленници ще бъдат на съдбата...

    Чудесно си го казал, Гоше! Видях се в творбата ти, макар че не се приемам насериозно!
  • mislitel (Георги Каменов)
    mislitel (Георги Каменов)
    Много близък почувствах този стих, много, защото смислово е най-близкото нещо, което съм чел до един мой стих, мисля, от 1994 година, който още смятам, че е сред най-доброто, което съм написал според възможностите си, естествено.
    Носталгия...
    Поздравявам те.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0