Поетите са счупени играчки
Луната е в краката на поетите,
а също част от техните миражи.
Небето мрази силно самолетите,
че хората са в тях като в кофражи.
Блондинките се крият в стари вицове,
а в новите... отново се прераждат...
Във гробището се отглеждат хиксове,
секундите... животът ни изяждат...
Костенурката дали е застраховала
къщурката си от природни бедствия?
В усмивката ни се е опаковала
фалшивостта ни, като зла инжекция...
И знаем ли, че в казаните думи
понякога (не винаги обаче)
се крият хищнозъбести куршуми?
Сълзите са наслада за палача...
Дали се раждаме, за да обичаме,
или и тук прикрита е измама?
С илюзиите свои се обличаме
и творим... поредната жестока драма...
Възможно ли е всичко да е грешка
в зеницата на червей сляп?
И нас той днес да гледа със насмешка
докато слуша за отмора рап...
Прелитат лудите въпроси като остриета
на впила се във нас месомелачка,
във черепа отекват на поета
и го превръщат... в счупена играчка...
25.02.2016.
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
