Поетите са счупени играчки
Луната е в краката на поетите,
а също част от техните миражи.
Небето мрази силно самолетите,
че хората са в тях като в кофражи.
Блондинките се крият в стари вицове,
а в новите... отново се прераждат...
Във гробището се отглеждат хиксове,
секундите... животът ни изяждат...
Костенурката дали е застраховала
къщурката си от природни бедствия?
В усмивката ни се е опаковала
фалшивостта ни, като зла инжекция...
И знаем ли, че в казаните думи
понякога (не винаги обаче)
се крият хищнозъбести куршуми?
Сълзите са наслада за палача...
Дали се раждаме, за да обичаме,
или и тук прикрита е измама?
С илюзиите свои се обличаме
и творим... поредната жестока драма...
Възможно ли е всичко да е грешка
в зеницата на червей сляп?
И нас той днес да гледа със насмешка
докато слуша за отмора рап...
Прелитат лудите въпроси като остриета
на впила се във нас месомелачка,
във черепа отекват на поета
и го превръщат... в счупена играчка...
25.02.2016.
Георги Каменов
© Георги Каменов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря за хубавите думи, Мария, трогна ме!
-
Преоткривам те с всяко следващо твое стихотворение. Чудесно заглавие, Гош!
-
Споко, и така да е, не съм с грандомандско его, и ми е ясно, че няма как всички да ми ръкопляскат на писанките 😃🤔😃
-
Стига, де...
-
И другото не е, така го разбирам, Светла.
Благодаря за коментара. -
О, така да ми хареса началото...
-
Аз пък поздравявам теб, Ангелче, и ти благодаря от цялото си сърце за прекрасните ти думи тук!
-
Благодаря и на теб, Синьо цвете, за положителното отношение към творбата ми.
-
Съдържателно.
Поздрави за което! -
Благодаря ти, Катя.
-
Поздравления за силния стих, Георги!Докосваш...
-
Ина, Ирен, Пепи, Ничка, благодаря ви от сърце за чудесните коментари към стихотворението ми.
-
Много силен и смислен стих Гош!
👏👏👏 -
🐒 замисли ме...
-
Георги, мога да кажа, че това е едно от най-хубавите твои стихотворения, които съм чела. Наистина ми достави удоволствие!
-
Много точно казано, Мариана.
Благодаря ти за включването. -
Поетозаврите отдавна не летят...
Почукват за късмет на дюшемето.
Излъгани са червеите този път,
стихът е скрит в сълзата на детето...
Може и да не е по темата, Гош, но така те разбрах! А и "Дюшамето" помогна... Много хубаво си го казал. -
Благодаря и тук за оценката ти.
-
Смислено. Хареса ми...
-
Взаимното вдъхновение е сред най-красивите нюанси на подобни места, Мариела.
Ако не беше така, отдавна да са ни отстреляли нормалните, Наде.
Радвам ви се, че ме посетите, момичета, а и ми оставихте по някой ред към стихото. -
Жилаво племе сме ние, пишещите. Думите са нашето оръжие, лудостта-бронежилетката...Хубава творба, Гош!
-
Ами, ти ме вдъхнови...
-
Мариела, то е ясно, че гениите са леко чалнати, или не толкова леко, но не всеки луд пък е и гений :"
Благодаря за прекрасният коментар. -
"Прелитат лудите въпроси като остриета
на впила се във нас месомелачка,
във черепа отекват на поета
и го превръщат... в счупена играчка..."
Гениите са винаги малко луди или много...
Мислителю, как може да си счупена играчка, като стиховете ти са толкова разтърсващи...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
