Поетът
Поетът в стари богове не вярва
и все така, скептик, не вярва в нови.
Денят си не с остен подкарва,
износил много смърти и любови.
Износил два-три шаячни балтона,
той още носи думите си дръзки.
Над чашата въздишка ще отрони
и своя вик не стяга с вратовръзки.
Поетът уличните котки гали,
възпява буен кон, бразда и крава.
Брадата му – една поема бяла,
несресана от думите остава.
Не спи добре, артритът го тормози,
но още в епитафии не стихва,
и спре ли пред таблото с некролози,
на своите другари се усмихва.
Животът му – псувни и шепа тръни,
като спестен петак в сълза ще лъсне.
Той още може сам да се разпъне
без правото Христово да възкръсне.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Харесва ми!
-
Нещо като автопортрет. И е добър.
-
Неподражаем!
Ето и нещо по-старо от мен за поета бунтар:
Възстанал срещу наложения ред,
във хаоса хармония открива,
не вярвайки в отплата и късмет,
не се бои душата да излива,
............................
защото знае – на чуждо място не тежи,
написаната всяка дума – хвърлен камък,
за свои грешки други не вини,
и сметки неплатени на никой не виси,
https://otkrovenia.com/bg/stihove/poetyt-buntar -
Много, много хубав стих! Поздравления!
-
Страхотно стихотворение! Пет звезди от мен и в графа Любими за препрочитане!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
и своя вик не стяга с вратовръзки“