20.03.2020 г., 10:20 ч.  

Поетът се моли 

  Поезия » Философска
869 12 25

Орахме по къртовски с нокти земята,
небето разкъсваше тътенът глух,
събирахме, кътахме вещи и злато,
мълчаха душите – с препълнен търбух.

 

Дете изгладняло, подритвахме – скришом.
Свещици купувахме – с дребни пари.
И Бог премълчаваше – станал излишен,
неискана прошка, кому да дари?

 

Доброто – осмяно и в грях заклеймено,
в сърцето не псето бездомно се скри.
С клошарите залче дели – на студено.
В най-тъмните нощи молитви гори.

 

Едничка искра сред разрухата свети,
полита в небето молитва: Недей!
Щади ги, о Боже, децата си клети!
Поетът се моли. Сам, луд Прометей...    

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??