Поезия в анфас
Волна птица.Оттук нататък вятърът шепти:
моля,обади се!Лика сме до лика само аз и ти!
За целувка-двама трябва!Защо така мълчиш?!
Нито пък един тъдява,е свидетел за фетиш...
Падне облак от небето и земята целува дъжд...
Образ в душата свети и засява обич изведнъж!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени