Поезия в анфас
Волна птица.Оттук нататък вятърът шепти:
моля,обади се!Лика сме до лика само аз и ти!
За целувка-двама трябва!Защо така мълчиш?!
Нито пък един тъдява,е свидетел за фетиш...
Падне облак от небето и земята целува дъжд...
Образ в душата свети и засява обич изведнъж!
© Стойчо Станев All rights reserved.