Погача меси стара майка,
за свойто чедо в пуста чужбина.
Припира, бърза. Брашното сее,
че утре там отива роднина.
На дървена маса тестото слага,
с ръце здрави тупа, разтяга.
От бакър меден вода сипва,
да стане сладка родна погачка.
Погача меси стара майка.
Сълзи рони, мълком нарежда:
"При мойто чедо да идеш далеко,
да кажеш, че мама го чака...!"