Поглед
От зората си древна
ро́да човешки
към звездите поглежда
с молби и с болежки.
Но някак не иска
всеки да види
в звездите блестящи
смисъл, че има.
И бърза да влачи,
да дърпа, и суче,
с очите си алчни
света да изсмуче.
А толкова земни
блага са ненужни,
щом всички отгоре
звезди са му чужди.
Поглед протяга
в мрака космичен -
вселени създава
в ума си кирпичен.
И търси в космоса
нещо, което,
преди да намери,
ще му бъде отнето.
Но няма и миг
и той ще се слее
във веченият суинг
на безкрайното време.
А в канавката всички
еднакво изглеждат,
макар, че едните
нагоре поглеждат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Добри Бонов Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
