Поиска ли това писмо?
Не си ме питала защо
мълча, когато зазорява.
Понякога броя до сто.
Така гневът ми преминава.
Не искам сенчица дори
да падне върху твойто рамо.
Пред нас са дните ни добри,
в които вечно ще сме двама.
До мен ли си, вали дъждът
и гали с пръстчета стъклата.
И утрин – скитница без път,
завесите си нежни мята.
Сред здрача син да помълчим –
два стръка мак сред юлска слама.
Потъвам в твоите очи.
И знай – обител друга нямам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слави Тодоров Всички права запазени
