14.12.2007 г., 7:39

Пожелах ти огнена мечта...

2.5K 0 15

За рожденния ден на един приятел

 

Изсипа всичките си дати

календарът, от стената отегчен.

Прокарал лека диря през душата ти,

остана сам, рожденият ти ден,

 

потъна в сянка на тъга неоправдана...

Аз пожелах ти огнена мечта,

но се опита вечерта, неизживяна,

да я открадне и превърне в самота.

 

Не съм съгласна. И часовника със пръсти

ще превъртя около цялата земя

и върху лист, от календара ти откъснат,

ще нарисувам твойта огнена мечта.

 

Ще ти измисля ново измерение!

С нов календар! За тебе подреден!

А датата на твоето рождение

ще отбележи най-прекрасния му ден.

 

И ще прокарат път от него към душата ти

най-слънчевите пожелания от мен

Ще те намери! Ще е огнена мечтата ти!

Това написах за рождения ти ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Пеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ... и аз искам такъв приятел
    Невероятен подарък... !! Страхотен стих
  • Нежен, деликатен и същевременно огнен стих!!!
    Моите почитания въобще към поезията ти!!!
  • И пак и пак...Докосваш силно!!!Страхотно пишеш!!!Не спирай!!!Очаквам да прочета още от теб!!!
  • Аплодирам те!!!С 5 чифта ръце...
  • Благодаря ви, мили хора.
    Криси и аз се радвам,че се видяхме.
    На финалната права на служебните истерии срещата с откровенци беше просто като мед за душата

    ПП: Че даже мед с греяна ракия...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....